Масовата паспортизация на сградите и съоръженията в България, по всичко изглежда, ще бъде отложена и за четвърти пъти – този път с две години – до края на 2024 г., съобщава Капитал.

Само преди месеци от правителството твърдяха, че ново удължаване на срока няма да има, затова и немалко хора го бяха приели сериозно. В предизборната ситуация обаче бе взето противоположното решение и този път – за добро.

Паспортизацията е неотменен български ангажимент по европейски директиви, поет преди 15 години, но моделът, по който е предвидено да се случи, явно не е работещ. Това обяснява минималния напредък по тази мащабна техническа задача досега, макар да не обяснява защо 11-години поред правителствата на ГЕРБ са отлагали решаването на проблема. Очевидно се налага моделът да бъде преосмислен.

Регионалният министър Петя Аврамова потвърди отлагането на срока до края на 2024 г. Оправда го със сложната пандемична ситуацията и усилията на правителството да помогне на гражданите и бизнеса с различни мерки.

  • Задължението е поето пред Брюксел преди 15 години, но властта не е подготвила ясно законодателство, финансови стимули и разяснителна кампания.

Въпросът за паспортизацията изскочи наново през януари. Тогава зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев от квотата на НФСБ припомни, че срокът изтича през 2022 г. и този път нови удължавания няма да има. Изготвянето на технически паспорти за строежите (сгради и съоръжения) в страната сега е регламентирано в Закона за управление на територията и с Наредба 5, която е в сила от 2007 г. Първоначално наредбата отрежда срокове между 2008 и 2016 г. за различните категории сгради. После те са отложени три пъти – през 2011, 2013 и 2015 г. Последния път – със седем години.

Техническият паспорт се изготвя, за да се установи дали сградите и съоръженията са устойчиви, безопасни за обитаване и ползване, дали характеристиките им съвпадат с изискванията на действащите нормативни актове и за да се очертаят мерки за тяхното подобряване, обясни Йовев. Самият паспорт обобщава информацията за изграждането на сградата, за въвеждането ѝ в експлоатация и за всичките ѝ технически характеристики – елементи на строежа, конструктивна устойчивост, пожарна безопасност и др. Ако дадена сграда няма технически паспорт до крайния срок, кметът на общината трябва да възложи изготвянето му за сметка на собствениците. Те ще платят за процедурата или с доброволно споразумение, или като за събирането на вземането се изготви изпълнителен лист, обясняваше зам.-министърът.

Сградите, строени след 2007 г., в идеалния случай са извън проблема. За нови строежи след тази дата техническите паспорти са задължителни по закон. Задължителни са и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи. Проблемът е с т.нар. съществуващи сгради – строените преди тази година. Делът при паспортизираните сред тях все още е много малък, липсва документация и това налага тя да бъде набавена чрез обследване. За документация за т.нар. съществуващи строежи зам.-министърът насочи към общините – когато са жилищни, и обеща съдействие от МРРБ за държавните.

Източник: Капитал

Сходни новини

Няма коментари до момента

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *